Checker Cab в Ню Йорк отдавна е история, а Ford Crown Victoria лека-полека изчезва от улиците на града. Производството на Hindustan Ambassador, характерен за Делхи, вече е спряно, с времето „костенурките“ в Мексико Сити намаляват, а доминацията на Mercedes като предпочитана марка за такситата в Германия става все по-слабо изразена. На туристите по света ще им се наложи да използват такситата на утрешния ден. Някогашните икони на колела, превърнали се в отличителен признак на определени населени места и значими колкото историческите забележителности, са изпратени в пенсия от загрижени за климата и реномето си политици и са заменени от екологични хибриди или електромобили. Това ще се случи и в Лондон, където от 2018 г. ще бъдат въведени зоните за таксиметров превоз с нулеви емисии – които ще направят живота на легендарното Black Cab изключително тежък.
Най-нова техника, ретро дизайн
Въпреки това лондончани нямат причини за тревога. Благодарение на усилията на Камал Сидики пейзажът между Уестминстърското абатство и Тауър Бридж няма да се промени много. Бизнесменът от индийски произход не само притежава правата върху традиционните британски марки Frazer-Nash, Bristol и Metrocab, но и е разработил такси с модерна техника, което изглежда досущ като предшествениците си. „Ние знаем, че нашето Black Cab е икона и затова се отнасяме внимателно с нея“, казва синът и маркетинг директор на предприемача Шебан.
Лондонското такси вече е на ток
„Сърцето“ на New Metrocab е електрическо задвижване, върху което фирмата на Сидики работи повече от 20 години. Той го нарича „дигитален диференциал“, тъй като всяко отделно колело е оборудвано с отделен електродвигател, а електроника „координира“ съвместната дейност на агрегатите. Тя може да се справи с до 270 електромотора (напр. при бързите влакове). При London Cab обаче има само два (на задните колела) и те генерират 68 к.с. и до 1400 Нм. Под късия преден капак е поставен 1-литров 3-цилиндров мотор в ролята на удължител на пробега (Range Extender). Агрегатът с вътрешно горене се включва, когато след около 80 километра литиево-йонната батерия, монтирана в пода, се изтощи. Този мотор (за разлика от Opel Ampera и BMW i8) няма връзка с колелата и движи единствено генератора. За сметка на това след 8-10 минути батерията била отново пълна – поне това обещава Сидики. Както при всеки електромобил, и тук „максималните нютонметри“ се „изсипват“ веднага – и таксито потегля със свистене на гуми. Звукът от тях в общи линии е единственият, който колата издава. „Жуженето“ на електродвигателите почти не се чува, докато машината кръстосва по улиците на големия град. С теглото си от 1,8 тона колата е дори по-лека от другите таксита с конвенционално задвижване и пъргаво и сигурно се придвижва към Хийтроу или Гетуик. И то не само заради общия автономен пробег от 500 км. Но и заради скоростта: когато на магистралата няма задръстване, електромоторите гарантират достигането на 130 км/ч – повече така и така не са позволени при такситата.
Малък диаметър на завой: съгласно строгите норми
Силно впечатление при 5-метровото такси на утрешния ден ни прави диаметърът на завой - той е само 7,62 м. Точно толкова е нормата за такситата в Лондон и тя съответства на кръговото движение пред легендарния хотел „Риц“ - най-тясното „иглено ухо“ в Лондон. Кожената седалка зад волана е много удобна за дълъг работен ден. Отпред ще намерите и дигитален кокпит, тъчскрийн за енергиен мениджмънт, въртящ се селектор на трансмисията като при Jaguar... и в общи линии – това е всичко. Пътниците обаче ще могат да се наслаждават на пътуването повече от когато и да било, защото ще имат на разположение дигитална инфотейнмънт система, голям панорамен покрив, осигуряващ прекрасна видимост към Биг Бен или The Shard, оборудване за инвалиди с рампа и автоматично сваляне на каросерията, както и много място в купето. На тройната седалка в задната част се пътува много комфортно – роля за което играе и монтираното от Frazer-Nash въздушно окачване на задната ос.
Похвали отгоре
Сидики обещава на лондонските таксиджии чиста съвест по отношение на екологията. Компаниите за превоз обаче се интересуват най-вече от печалбата. Затова до старта на продажбите през пролетта на 2015 г. Metrocab не бива да струва повече от 50 000 паунда (ок. 100 000 лева), колкото излизат и конвенционалните таксиметрови коли. И тъй като електричеството е по-евтино от горивото, за ден каране из Лондон ще се спестяват по 30-40 паунда (70-90 лв.), пресмята маркетинговият директор. Пресметнато за година, това прави 10 000 паунда (над 20 000 лв.). Но в тази сметка не са включени икономиите от разработения паралелно с автомобила Solar Carport. Frazer-Nash обаче не е единственият производител, който работи „на зелена вълна“. Компанията има много конкуренти, сред които и Nissan (заради NV200).
Британците успяват да си извоюват стабилна подкрепа в лицето на кмета на Лондон Борис Джонсън. Градоначалникът е бил толкова впечатлен от безшумния „круиз“ с една от колите, че я е нарекъл „Rolls-Royce-ът сред такситата“. Джонсън се радва, че дизайнът не се различава много от този на оригинала, тъй като според него London Cabs били същински икони – точно колкото Taуър Бридж и Уестминстърското абатство.
There are no comments yet. Be the first one to express yourself!